Къде през уикенда, ако не в Кюстендил?
Пандемията анулира далечните пътувания, но пощади късите. Малките страни като България получиха ненадейно предимство, тъй като за един уикенд можеш да отидеш на всички места. Кюстендил е в периферията - съвсем на границата с районен съд Македония, само че е елементарно постижим и най-важното - изцяло оправдава двудневен престой. Намира се на 86 км от София и столичани могат единствено за час и половина да стигнат до него и да се възползват съвсем през цялата година от чудесния му климат, естествени забележителности и културно-исторически обекти. Пролетта и есента му са дълги и той предлага доста благоприятни условия за съботно-неделни почивки отвън сезоните за летни и зимни ваканции.
На път за Кюстендил би трябвало безусловно да спрете в село Невестино, с цел да видите
Кадин мост над река Струма
- един от най-старите оживели и към момента изцяло годни за употреба в България. Дълъг е 100 и е необятен 5 метра. Построен е преди 550 години - през 1470 година - по заповед на великия везир Исак паша, който бил османският министър-председател по времето на султан Мехмед Втори. Интересен е с архитектурата си, която е повода за неговата резистентност, само че също и с легендата за името си, което на турски означава „ Невестин мост “ („ Кадън кюпрасъ “). Разказваната история е мрачна, само че приказките могат да бъдат и страшни. За издръжливост в основите му била вградена Струма булка - булката на занаятчия Манол. От западната му страна има и гранитна скулптура на невестата, сложена в ново време.
Местните поданици знаят, че туристите си падат по приказките, само че също и по удобствата. Затова са решили да създадат нещо, което историците биха отрекли - да павират моста, с цел да се минава елементарно по него. Иначе той е постлан с огромни гранитни плоски камъни, които с времето са престанали да бъдат равни. Така се губи част от неговата достоверност, само че се вижда, че той е изцяло приложим, тъй като устоя даже автомобилно придвижване.
В самия Кюстендил има двайсетина зебележителности, които си заслужава да бъдат прегледани. Няма смисъл да се показват адресите им, тъй като в града съвсем не са останали улични табели и за ориентировка най-добре е да употребявате навигатора на мобилния си телефон. От забавните обекти
най-малко десетина са наложителни
Най-важна е Художествената изложба " Владимир Димитров-Майстора " в центъра на града. Името на Майстора е емблема на града с национално значение, тъй като нарисуваните от него образи на български селянки дълго време украсяваха нашите банкноти. Колко се гордеят кюстендилци със своя съгражданин проличава даже от обстоятелството, че са вдигнали изложба като замък, с цел да покажат сбирката от 1357 негови картини. Това е един от редките случаи, когато не замък е трансфорат в художествена изложба. През 1975г. е оповестена за “галерия еталон ” от Министерството на културата.
Кюстендил е прочут с художниците си и периодично прави в своя замък на изобразителното изкуство временни изложения от техни творби. За задачата употребява залата " Стоян Венев ", която носи името на кюстендилеца, чието творчество също е елементарно разпознаваемо като картините на Майстора. Впрочем в този момент там има и негова галерия, в това число и на картина, където се е изобразил паралелно до Майстора.
Втората архитектурно художествена забележителност, която би трябвало безусловно да се види, е
църквата " Свети Георги "
Тя е на-старата изцяло непокътната средновековна черква в Югозападна България. Датира от края на Х или началото на XI век като един от последните мемоари за Първото българско царство, което не е оставило писмени сведения за града. Църквата е кръстокуполна от вида " вписан кръст ". Изградена е върху каменни основи от тухли с така наречен „ скрити редове “. При тази техника редовете тухли са замазани през един по външната страна на стените и образуват декоративни линии. Вътре са съхранени три стенописни пласта - от XII-XIV в., XV-XVI в. и от края на XIX в. Най-старите облици са дело на майстори от Солунската иконописна школа. Има догадка, че тук е заровен българският цар Михаил Трети Шишман, погубен от сърбите през 1330 година в борбата при Велбъжд (едно от старите имена на Кюстендил). Църквата е включена в листата на 100-те национални туристически обекта.
Поселищният живот в Кюстендил и покрайнините е толкоз остарял, колкото е остаряла цивилизацията по днешните български земи - най-малко 8000 години. Той има 1900-годишна градска традиция и по тази причина е един от най-древните български градове. В историята е прочут с изключение на с названието Велбъжд също с имената Пауталия (и разновидностите Улпия Пауталия и Пауталия Аврелий), Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия.
Свидетелства за неговата дълга история, като се стартира от новокаменната ера, може да се видят събрани в археологическия отдел на
Регионалния исторически музей " Акад. Йордан Иванов "
Самият музей, който е един от най-старите и най-големи в България (учреден е през 1897 г.), се обитава през днешния ден в реставрирана огромна постройка на някогашни тютюневи хранилища, само че сега те не са отворени за гости, а археологическите експонати са изложени в много по-малката " Зала Асклепий " в двора на музея. Един от най-интересните експонати е трако-римска каляска от III в., открита край село Радловци.
Части от сбирката на музея могат да се видят и на други места в града. Национално-освободителните битки в кюстендилския край са показани в реставрираната къща на именития поборник Дядо Ильо челник, който умира в нея на 92 години след десетилетни борби и митарства като бунтовник, сподвижник на Раковски, опълченец, офицер и радетел за независимост по българските, сръбските и румънските земи.
Градският обичай и просвета на популацията в Кюстендил от края на XIX и началото на XX в. са показани в Емфиеджиевата къща-музей. Самата къща е архитектурен монумент от епохата на Възраждането. Построена е през 1874 година и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, първомайстор от кюстендилския еснафин и изтъкнат труженик на българската църковна община в града. От неговите ръце са направени някои от експонатите, които са изцяло годни за потребление - медните съдове на огнището в кухнята (котел, гюм за вода, кафениче за кафе и хаван с чукало). Освен с обзавеждането си къщата е забавна със непокътнатия историческки спомен от Освобождението на България, тъй като в нея е бил щабът на съветския отряд, командван от генерал-майор Майендорф и полковник Виктор Ертел. Те са освободителите на Кюстендил. Североизточната стая е обозначена като „ Кабинет на Ертел “.
Една от основните аргументи за разцвета на Кюстендил през Античността са неговите минерални води, които извират с температура 73 градуса. По тази причина в града има римски терми от II-III в., които са вторите по величина в България след варненските. По същата причина и османлиите са проявявали огромно увлечение към града. През 1489 година Сюлейман паша построява върху Асклепион Пауталия така наречен Чифте баня. Днес тя е монумент на културата, само че към момента е настояща, тъй като върху османските основи е направена през 1913 година " европейска " постройка. Лесно е да бъде открита, така като наоколо се носи миризма на сяра заради високия серен състав на минералната вода. Освен това в околните улици са съсредоточени бръснарници и салони за хубост. Друга турска баня е Дервиш баня, издигната през 1566 година Функционирала е 400 години до 1992 година и в този момент е единствено архитектурен монумент.
Най-знаменитата забележителност отвън града
е Хисарлъка и за него най-добре е да се отдели през целия ден. Той дава опция освен за разглеждане, само че и за лека планинска разходка. В центъра му се намира Акрополът на Пауталия. Това е късноантична и средновековна цитадела, измградена в края на IV и началото на V в. Поправяна е през VI в и е функционирала през Първата и Втората българска страна. Разлрушена е от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на погрешен многоъгълник с размери 117 на 175 м. Простира се на 2,12 ха и има 14 отбранителни кули. Стената е дебела от 1,60 до 3,00 м. и следва естествения защитителен хълм с чудесна панорама към днешния град. В предпазената повърхност е имало публични и жилищни здания. Това е една от най-значимите замъци на територията на България и е монумент на културата от национално значение. Зачестилите през последните години реставрации на български дворци, църкви и замъци не са подминали и Хисарлъка, само че най-малко са избегнали увлечението по бутафория.
Лесопаркът над крепостта носи същото име и е елементарно наличен по добре поддържаната си екопътека в Осоговската планина. В началото й е детският ъгъл с дребен зоопарк и катерушки, а по-нататък има " Пътека на здравето ", " Алея на любовта ", пейки, беседки, места за пикник и, несъмнено, неизбежните горски заведения за хранене. Това е обичано място за отдих и занимания на кюстендилци и неслучайно е постоянен хазаин на обичайния празник " Кюстендилска пролет ".
Ако обичате дълги преходи, може да се изкушите да минете още 7 км до село Богослов, където в местността Ючбунар ще видите
крепко хванали се на българска почва вековни секвои
Възрастта им за този дървесен тип е " младежка " - едвам 120-130 години, само че някои от тях се извисяват вече на 30 метра. Секвоята-гигантея, както се нарича още калифорнийският червен бор, може да живее над 4000 години и да доближи повече от 100 м. Заслугата за тази естествена забележителност югозападно от Кюстендил дължим на лесовъда Йордан Митрев, който през интервала 1890-1914 година засажда седем дървета. Три от тях са оживели и обиколките на стволовете им са 4, 8 и 9 метра. Има и 100 по-млади секвои, отгледани от семена от горските служащи Илия и Гюла Цветански. Интересно е, че могат да се развъждат в България, а другояче гигантските секвои са изчезнали от Европа преди 20 млн. години. Има ги и на други места у нас, като една пораства в двора на Боянската черква край София, където е засадена през 1907 година от княз Фердинанд.
На връщане от Кюстендил можете да се отбиете съгласно оставащото ви време до Радомир. В центъра му, тъкмо до читалищната постройка, където през 1918 година е провъзгласена Радомирската република, е подложен чудноват монумент - на радомирския бозаджия. Като се вгледате по какъв начин носи тежкия гюм в лявата си ръка, ще разберете от кое място идва изразът " Ръката ми се удължи като на радомирски бозаджия ".
На път за Кюстендил би трябвало безусловно да спрете в село Невестино, с цел да видите
Кадин мост над река Струма
- един от най-старите оживели и към момента изцяло годни за употреба в България. Дълъг е 100 и е необятен 5 метра. Построен е преди 550 години - през 1470 година - по заповед на великия везир Исак паша, който бил османският министър-председател по времето на султан Мехмед Втори. Интересен е с архитектурата си, която е повода за неговата резистентност, само че също и с легендата за името си, което на турски означава „ Невестин мост “ („ Кадън кюпрасъ “). Разказваната история е мрачна, само че приказките могат да бъдат и страшни. За издръжливост в основите му била вградена Струма булка - булката на занаятчия Манол. От западната му страна има и гранитна скулптура на невестата, сложена в ново време.
Местните поданици знаят, че туристите си падат по приказките, само че също и по удобствата. Затова са решили да създадат нещо, което историците биха отрекли - да павират моста, с цел да се минава елементарно по него. Иначе той е постлан с огромни гранитни плоски камъни, които с времето са престанали да бъдат равни. Така се губи част от неговата достоверност, само че се вижда, че той е изцяло приложим, тъй като устоя даже автомобилно придвижване.
В самия Кюстендил има двайсетина зебележителности, които си заслужава да бъдат прегледани. Няма смисъл да се показват адресите им, тъй като в града съвсем не са останали улични табели и за ориентировка най-добре е да употребявате навигатора на мобилния си телефон. От забавните обекти
най-малко десетина са наложителни
Най-важна е Художествената изложба " Владимир Димитров-Майстора " в центъра на града. Името на Майстора е емблема на града с национално значение, тъй като нарисуваните от него образи на български селянки дълго време украсяваха нашите банкноти. Колко се гордеят кюстендилци със своя съгражданин проличава даже от обстоятелството, че са вдигнали изложба като замък, с цел да покажат сбирката от 1357 негови картини. Това е един от редките случаи, когато не замък е трансфорат в художествена изложба. През 1975г. е оповестена за “галерия еталон ” от Министерството на културата.
Кюстендил е прочут с художниците си и периодично прави в своя замък на изобразителното изкуство временни изложения от техни творби. За задачата употребява залата " Стоян Венев ", която носи името на кюстендилеца, чието творчество също е елементарно разпознаваемо като картините на Майстора. Впрочем в този момент там има и негова галерия, в това число и на картина, където се е изобразил паралелно до Майстора.
Втората архитектурно художествена забележителност, която би трябвало безусловно да се види, е
църквата " Свети Георги "
Тя е на-старата изцяло непокътната средновековна черква в Югозападна България. Датира от края на Х или началото на XI век като един от последните мемоари за Първото българско царство, което не е оставило писмени сведения за града. Църквата е кръстокуполна от вида " вписан кръст ". Изградена е върху каменни основи от тухли с така наречен „ скрити редове “. При тази техника редовете тухли са замазани през един по външната страна на стените и образуват декоративни линии. Вътре са съхранени три стенописни пласта - от XII-XIV в., XV-XVI в. и от края на XIX в. Най-старите облици са дело на майстори от Солунската иконописна школа. Има догадка, че тук е заровен българският цар Михаил Трети Шишман, погубен от сърбите през 1330 година в борбата при Велбъжд (едно от старите имена на Кюстендил). Църквата е включена в листата на 100-те национални туристически обекта.
Поселищният живот в Кюстендил и покрайнините е толкоз остарял, колкото е остаряла цивилизацията по днешните български земи - най-малко 8000 години. Той има 1900-годишна градска традиция и по тази причина е един от най-древните български градове. В историята е прочут с изключение на с названието Велбъжд също с имената Пауталия (и разновидностите Улпия Пауталия и Пауталия Аврелий), Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия.
Свидетелства за неговата дълга история, като се стартира от новокаменната ера, може да се видят събрани в археологическия отдел на
Регионалния исторически музей " Акад. Йордан Иванов "
Самият музей, който е един от най-старите и най-големи в България (учреден е през 1897 г.), се обитава през днешния ден в реставрирана огромна постройка на някогашни тютюневи хранилища, само че сега те не са отворени за гости, а археологическите експонати са изложени в много по-малката " Зала Асклепий " в двора на музея. Един от най-интересните експонати е трако-римска каляска от III в., открита край село Радловци.
Части от сбирката на музея могат да се видят и на други места в града. Национално-освободителните битки в кюстендилския край са показани в реставрираната къща на именития поборник Дядо Ильо челник, който умира в нея на 92 години след десетилетни борби и митарства като бунтовник, сподвижник на Раковски, опълченец, офицер и радетел за независимост по българските, сръбските и румънските земи.
Градският обичай и просвета на популацията в Кюстендил от края на XIX и началото на XX в. са показани в Емфиеджиевата къща-музей. Самата къща е архитектурен монумент от епохата на Възраждането. Построена е през 1874 година и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, първомайстор от кюстендилския еснафин и изтъкнат труженик на българската църковна община в града. От неговите ръце са направени някои от експонатите, които са изцяло годни за потребление - медните съдове на огнището в кухнята (котел, гюм за вода, кафениче за кафе и хаван с чукало). Освен с обзавеждането си къщата е забавна със непокътнатия историческки спомен от Освобождението на България, тъй като в нея е бил щабът на съветския отряд, командван от генерал-майор Майендорф и полковник Виктор Ертел. Те са освободителите на Кюстендил. Североизточната стая е обозначена като „ Кабинет на Ертел “.
Една от основните аргументи за разцвета на Кюстендил през Античността са неговите минерални води, които извират с температура 73 градуса. По тази причина в града има римски терми от II-III в., които са вторите по величина в България след варненските. По същата причина и османлиите са проявявали огромно увлечение към града. През 1489 година Сюлейман паша построява върху Асклепион Пауталия така наречен Чифте баня. Днес тя е монумент на културата, само че към момента е настояща, тъй като върху османските основи е направена през 1913 година " европейска " постройка. Лесно е да бъде открита, така като наоколо се носи миризма на сяра заради високия серен състав на минералната вода. Освен това в околните улици са съсредоточени бръснарници и салони за хубост. Друга турска баня е Дервиш баня, издигната през 1566 година Функционирала е 400 години до 1992 година и в този момент е единствено архитектурен монумент.
Най-знаменитата забележителност отвън града
е Хисарлъка и за него най-добре е да се отдели през целия ден. Той дава опция освен за разглеждане, само че и за лека планинска разходка. В центъра му се намира Акрополът на Пауталия. Това е късноантична и средновековна цитадела, измградена в края на IV и началото на V в. Поправяна е през VI в и е функционирала през Първата и Втората българска страна. Разлрушена е от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на погрешен многоъгълник с размери 117 на 175 м. Простира се на 2,12 ха и има 14 отбранителни кули. Стената е дебела от 1,60 до 3,00 м. и следва естествения защитителен хълм с чудесна панорама към днешния град. В предпазената повърхност е имало публични и жилищни здания. Това е една от най-значимите замъци на територията на България и е монумент на културата от национално значение. Зачестилите през последните години реставрации на български дворци, църкви и замъци не са подминали и Хисарлъка, само че най-малко са избегнали увлечението по бутафория.
Лесопаркът над крепостта носи същото име и е елементарно наличен по добре поддържаната си екопътека в Осоговската планина. В началото й е детският ъгъл с дребен зоопарк и катерушки, а по-нататък има " Пътека на здравето ", " Алея на любовта ", пейки, беседки, места за пикник и, несъмнено, неизбежните горски заведения за хранене. Това е обичано място за отдих и занимания на кюстендилци и неслучайно е постоянен хазаин на обичайния празник " Кюстендилска пролет ".
Ако обичате дълги преходи, може да се изкушите да минете още 7 км до село Богослов, където в местността Ючбунар ще видите
крепко хванали се на българска почва вековни секвои
Възрастта им за този дървесен тип е " младежка " - едвам 120-130 години, само че някои от тях се извисяват вече на 30 метра. Секвоята-гигантея, както се нарича още калифорнийският червен бор, може да живее над 4000 години и да доближи повече от 100 м. Заслугата за тази естествена забележителност югозападно от Кюстендил дължим на лесовъда Йордан Митрев, който през интервала 1890-1914 година засажда седем дървета. Три от тях са оживели и обиколките на стволовете им са 4, 8 и 9 метра. Има и 100 по-млади секвои, отгледани от семена от горските служащи Илия и Гюла Цветански. Интересно е, че могат да се развъждат в България, а другояче гигантските секвои са изчезнали от Европа преди 20 млн. години. Има ги и на други места у нас, като една пораства в двора на Боянската черква край София, където е засадена през 1907 година от княз Фердинанд.
На връщане от Кюстендил можете да се отбиете съгласно оставащото ви време до Радомир. В центъра му, тъкмо до читалищната постройка, където през 1918 година е провъзгласена Радомирската република, е подложен чудноват монумент - на радомирския бозаджия. Като се вгледате по какъв начин носи тежкия гюм в лявата си ръка, ще разберете от кое място идва изразът " Ръката ми се удължи като на радомирски бозаджия ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ